Екскурзия до Рим

Posted by on March 21, 2012

“До Рим и обратно “

 

/ пътепис /

 

Беше 9.30 сутринта – аз и моето семейство се готвехме да тръгнем за София, от където на 29 декември трябваше да летим за столицата на Италия – Рим. Предварително бяхме решили, че ще отидем в София 2 дни преди полета, за да можем да я разгледаме и да си напазарим. От Бургас тръгнахме в 10.30 часа и както всяко дълго пътуване с кола,  хич не беше забавно. Хубавото беше, че можех спокойно да се излежавам  и да решавам кръстословица. На средата на пътя се сетих, че съм си забравил втория чифт маратонки в къщи. Моите родители не бяха много щастливи, защото денят преди да заминем бях отишъл на кино, вместо да си проверя багажа отново.И така към списъка с покупките в София се прибавиха и едни нови маратонки.

В София пристигнахме към 17. 00 часа следобед и се настанихме в апартамента на нашите приятели. Той беше много уютен. Докато майка ми и баща ми бяха навън да пазарят, аз пак си проверявах багажа. Всичко беше наред и си легнахме рано, защото утре ни очакваше дълга обиколка из София.

На другия ден се срещнах с един мой приятел, който живее в София. Той ни заведе в един много хубав магазин за спортни стоки и от там си купих новите обувки. Вече бях по -спокоен. Лошо впечатление в столицата ми направиха големият трафик и задръстванията. Не бих живял там, защото е много мръсно и шумно. След още няколко обиколки на магазини се прибрахме в апартамента. Напазарихме от “Била” и се нахранихме добре. Бях силно развълнуван, защото утре щях да летя за Рим.

И така дойде дългоочакваната сутрин на 29 – ти. Взехме едно такси и отидохме на летището. Минахме всички проверки и чакахме да ни извикат на борда на самолета. Ако трябва честно да си призная, българското летище е много по-хубаво от това в Рим. Сигурно защото там бяхме в най-малкото и старото.

Започнаха да ни викат на самолета и аз тогава наистина се развълнувах. Стигнахме до самолета и баща ми  каза, че бил от Втората световна война, защото бил с перки, а не с турбини. Това не ме стресна много. Вътре самолетът беше много луксозен. Излитането беше малко страшно, но ми повдигна  адреналина, почувствах се като на влакчето в  “Дисниленд”. Гледката от самолета беше зашеметяваща. Облаците изглеждаха като розов захарен памук, целите огрени от слънцето. Направо да скочиш на тях. Летяхме на 7600 метра височина. Градовете и островите се виждаха на длан. Единственият по-страшен момент беше, когато попаднахме в турболенция за 1-2 минути. Пилотът приземи самолета без проблеми и ние бяхме много щастливи. Бяхме видели Рим отгоре, но изпитвахме огромно желание да го видим и от автобуса. Бяхме на летището “Чампино”, което през 1960 година е било най-голямото.

Автобусът ни чакаше отпред и тръгнахме към хотела. Движехме се по магистралата, за да навлезем в централната част на града. Първите ми впечатления бяха много добри. Макар и въздуха да беше мръсен, нямаше боклуци по улиците , както в България. Видяхме блоковете и къщите, в които живеят обикновените италиански граждани. Из целия Рим имаше едни много странни дървета, които впоследствие разбрахме, че са Средиземноморски бор. Пристигнахме в хотел “Nuova Roma”, който се намира в централната част на Рим. Това беше голямо преимущество , защото можехме спокойно да разглеждаме всички забележителности. Хотелът беше 3 – звезден, но притежаваше всички екстри за един поне 4-5 звезден хотел в България. Бяхме настанени в една уютна стая. Аз веднага отидох  да разгледам хотела. Имаше басейн, фитнес, безплатен интернет.

Взехме си по един душ за отмора от дългото пътуване и легнахме малко да починем. Чакахме да започнем екскурзията “Нощен Рим”, което представляваше обиколка на всички забележителности в околността.

Аз първи се качих в автобуса, за да седна на първите места. Исках да заснема цялата екскурзия. Първо потеглихме към главната гара към Рим. Беше много голяма. В столицата на Италия имаше 5 гари, 3 летища, 5 милиона жители и 3 милиона автомобили. Освен това и безброй много моторчета. Целият Рим беше осветен, освен една тъмна уличка.

С автобуса минахме под Римската стена и се отправихме към Колизеума. Той беше огромен, осветен с различни цветове. Почувствах се съвсем нищожен пред величието на този древен амфитеатър. После се отправихме към общината. Пред нея беше поставен един огромен обелиск и отстрани се вееше италианското знаме. Красотата и колосалността на тази сграда не можеше да се сравнява с тази в Бургас.         Запътихме се към Ватикана и църквата “ St. Peter”, където живее Папата.      По пътя минахме през един древен Римски пазар и през останките на римски стадион. Не можахме да разгледаме всичко много добре, защото бяхме в автобуса и защото на всяка пресечка се появяваше нова забележителност.

Стигнахме до Ватикана. Това беше една огромна църква с  обелиск отпред. Това беше най-осветената забележителност. Имаше една огромна коледна елха. Дърветата отстрани бяха накичени с всякакви джунджурии. Отстрани на църквата имаше огромни колони.

Следващата и последна спирка беше “Фонтанът  на Треви”. Него можахме да разгледаме по-обстойно, да похапнем  италиански сладолед или да посетим “Уинстън Чърчил”, както се изразяваше нашият екскурзовод. Фонтаните бяха ослепителни. Имаше скулптури на Нептун и на Русалки. Беше висок колкото един 4-5 етажен блок. Имаше много хора, макар да беше към 8 часа. След тази забележителност се върнахме в хотела, за да отпочинем. На другия ден щяхме да ходим на същите места, но и през деня  несъмнено щеше да е много интересно.

За тази вечер явно не ни беше достатъчно и аз и моите родители отидохме да разгледаме околността. Точно до нашия хотел се намираше и най-хубавият и скъп хотел “Grand hotel Italia”. Отидохме също и до базиликата “Санта Мария”, в която се намираше един голям орган и така след дългата ни нощна разходка из столицата, ние се върнахме в хотела, вечеряхме и си легнахме.

Така дойде очакваният 30 – ти декември, в който щяхме да посетим главните забележителности отново и много по-обзорно. Закусихме в луксозен ресторант и тръгнахме към автобуса. Първото място, което щяхме да посетим ,беше Колизеума. Денем той изглежда много по-внушителен и завладяващ. Чудех се как може да се създаде нещо толкова величествено без машини и проекти, а просто създадено от ръцете на човека. Екскурзоводът ни разказа и малко повече за историята и строежа му. Точно до него се намират казармите, в които са били обучавани гладиаторите преди да излязат на амфитеатъра. Посетихме и “арката на Константин”, която също беше зашеметяваща. Изработена от персийски камък, тя създаваше някакви триумфални и покоряващи чувства у мен. Започнахме да се изкачваме по едни стъпала, за да можем да видим Колизеума, арката и други колони от високо. Рим, както знаете ,е разположен на хълмове, затова се налагаше да слизаме и да се качваме на един от тях. Това наистина е един от най-тежките дни от екскурзията, защото трябваше да се предвижваме пеша през повечето време.

Следващата спирка беше Ватикана. Отидохме на площада, който събира около половин милион души и разгледахме добре огромната фасада на църквата. По средата на площада имаше нарисувана точка, на която, когато застанеш, виждаш четирите колони на оградата като една. Не влязохме в църквата, защото утре щяхме да я посетим, а също и Ватиканските музеи. Затова се отправихме към един ресторант, в който можахме да починем и да похапнем на спокойствие.

След което взехме автобуса, преминахме р. Тибър и спряхме пред съдебната палата. Това също беше една огромна постройка, която не можеше да не ти привлече вниманието. Там ни остави нашият шофьор и оттук нататък, щяхме да се предвижваме пеша. В далечината се виждаше красивият замък St. Angel, който не можахме да посетим. Отправихме се към “Фонтана на четирите реки”. Той изобразяваше четирите посоки на света. На площадчето, където беше разположен, имаше коледен пазар, от който можеше да напазарим подаръци, храна или просто да се посмеем на мимовете, които бяха застанали като статуи. Тръгнахме към площад “Навона”, където се намираше площадът Мраморна приказка. По пътя минахме към Пантеона, който представляваше една цилиндрична сграда. Отпред имаше големи колони, а вътре един голям отвор -  9 метра. Тази сграда има перфектна акустика и вътре може спокойно да се говори без микрофон. Изглеждаше ми някак страховито и колосално. По пътя също минахме към църквата “Сан Луиджи ди Франчези”, Римски форум и Имперските форуми. И така, шляейки се през малките улички, най-после излезе пред нас големият площад “Навона” с “Мраморна приказка”. Там имаше много магазини и заведения, но зашеметяващото беше отново огромният и зашеметяващ фонтан на  Нептун с големите статуи. Той наистина беше изключително красив, но беше време вече да се отправим към площада  “Piazza di Spagna”.  Така се наричаше, защото там беше голямата сграда на посолството на Испания. През площада минава и улицата на най-скъпите магазини на известни италиански и чужди производители. Като види цените там един обикновен българин, може само да мине и да си изплакне очите. В повечето магазини даже не пускаха хора без костюми.

След това решихме да се приберем пеша до хотела и да поразгледаме магазините. Голямо впечатление ми направи , че по тротоарите имаше дървета с портокали, които почти никой не ядеше. Аз като българин си откъснах 2-3 и после спокойно си ги изядох в хотела. И така обиколихме още час – два и се прибрахме. Утре щяхме да ходим на Ватиканските музеи.

Ден 3-ти беше посветен на Ватиканските музеи. Ватикана е най-малкият град-държава, който се намира в центъра на Рим и е резиденция на Папата. Преди да влезем в музеите бяхме принудени да чакаме на километрична опашка, за да си купим пропуски. Музеите представяха събраните от различни папи произведения на изкуството.Сред тях имаше и творби на Микеланджело. Цялата “Сектинска капела” е изрисувана от него. Това е залата, която най-много ме завладя. На стените бяха нарисувани сцени от живота на Моисей и други от живота на Христос. Изобразените сцени бяха направени с такова майсторство, че изглеждаха като живи. Музеите бяха разделени на различни зали в които са разположени различни произведения. Посетихме зали, в които са представени  огромни гоблени, статуи, мозайки. Най-много ме впечатли залата, в която бяха разположени Египетските мумии. След това влязохме в църквата “St. Pietro”. Плени ме със своето могъщество и величие. Всяка една част от нея те кара да изразяваш своето чувство на удивление и възхищение. След това изживяване решихме да не се връщаме с групата, а пеша, за да можем отново да се насладим на величието на този град. Искам да отбележа, че всички стари сгради са запазени и е забранено тяхното унищожаване. Прави впечатление, че изградените в модерен стил сгради са много малко.

Малко преди да стигнем до “Piazza di Spagna”, се озовахме пред магазините на едни от най-хубавите за мен коли- “FERRARY”и   “LAMBORGINI”. Можех спокойно да ги разгледам, да си направя снимки и да им се възхищавам. От там почнахме да разглеждаме елитните магазини. Когато свърши улицата и се озовахме на площада, тръгнахме за хотела, за да се приготвим за новогодишната вечеря.

Организирано беше да посрещнем Нова година в малък, но изключително уютен италиански ресторант с жива музика. Бяхме решили да посрещнем италианската Нова година на площада “Република”, както и много други италианци. В 23.00 часа местно време в ресторанта изслушахме българския химн и се поздравихме по случай новата година в Бългаия. Половин час по-късно се отправихме към площада. Той беше пълен с хора и свиреше най-известният италиански симфоничен оркестър. Там беше и световно известният композитор Ениьо Мориконе.

Беше невероятно! Не мога да опиша с думи това, което почувствах. Хората бяха щастливи, настроението – приповдигнато. В 12.00 часа от всякъде се чуваше гърмене на бутилки с шампанско. Небето се изпълни с величествена заря. Всичко беше неотразимо. Към 3.00 часа се върнахме в хотела да починем от бурната нощ.

На следващия ден, ден 4-ти от нашия престой, решихме отново да разгледаме забележителностите на вечния град. Взехме метрото и се отправихме към Ватикана, да чуем новогодишното приветствие на Папата. Площадът ”St. Pietro” беше пълен с много хора. Папата изрече своето слово от прозореца на апартамента си. На връщане отново посетихме площад “Навона”, “Пантеона”, площад “Венеция”, “Фонтана ди Треви”, Парламента. Отправихме се към “Вила Борнезе”, но се установи, че е затворена. В края на нашата екскурзия посетихме огромната, четвърта по големина в Рим църква “Санта Мария Маджоре”. Тази красива църква е единствената, която се е съхранила в първоначален вид.

Прибрахме се в хотела, за да се приготвим за отпътуването ни към България. Бяхме развълнувани и доволни от посещението си в Рим, който ни омая и очарова. Но чувството, че ще се завърна в България, бе по-силно.

Сутринта излетяхме от летището за София, изпълнени с впечатления и положителни емоции.

 

 

 

Автор: Васил Тодоров VIII. а клас, АЕГ

Leave a Reply